21. За това, Валаам стана на сутринта, оседла ослицата си, и отиде с моавските първенци.
22. Но Божият гняв пламна за гдето отиде; и ангел Господен застана на пътя <пред Валаама>, за да му се възпротиви; (а той яздеше на ослицата си, и двамата му слуги бяха с него).
23. И понеже ослицата видя, че ангел Господен стоеше на пътя с гол нож в ръка, ослицата се отби от пътя и отиваше към полето; а Валаам удари ослицата, за да я оправи в пътя.
24. Тогава ангелът Господен застана на един нисък път между лозята, <дето имаше> преграда отсам и преграда оттам <край пътя>.
25. И понеже ослицата видя ангела Господен, облегна се към зида и притисна Валаамовата нога до зида; и той я удари пак.