8. (<А при все, че> Иосиф позна братята си, те не го познаха).
9. Тогава Иосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, рече им: Вие сте шпиони; дошли сте да съглеждате голотата на тая земя.
10. А те му казаха: Не, господарю, слугите ти дойдоха да си купят храна.
11. Ние всички сме синове на един човек, честни човеци сме, слугите ти не са шпиони.
12. Но той им рече: Не, дошли сте да съглеждате голотата на земята.
13. А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; и, ето, най-младият е днес при баща ни, а единият го няма.
14. И Иосиф им рече: Това е, което ви казах, когато рекох: Шпиони сте.