21. И после роди дъщеря, която наименува Дина {Т.е., Съд.}.
22. След това Бог си спомни за Рахил; Бог я послуша и отвори утробата й.
23. Тя зачна и роди син, и рече: Бог отне от мене позора.
24. И наименува го Иосиф {Т.е., Дано прибави.}, като думаше: Господ да ми прибави и друг син.
25. А като роди Рахил Иосифа, Яков рече на Лавана: Пусни ме да си отида в моето място и в отечеството си.
26. Дай ми жените и децата ми, за които съм ти работил, за да си отида; защото ти знаеш работата, която ти свърших.
27. А Лаван му рече: Ако съм придобил твоето благоволение, <остани; защото> разбрах, че Господ ме е благословил заради тебе.