12. И тъй Сара се засмя в себе си, като думаше: Като съм остаряла ще има ли за мене удоволствие, като и господаря ми е стар?
13. А Господ рече на Авраама: Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя?
14. Има ли нещо невъзможно за Господа? На определеното време ще се върна при тебе, до година по това време и Сара ще има син.
15. Тогава Сара, понеже се уплаши, се отрече, казвайки: Не съм се смяла. А той каза: Не <е тъй>; ти се засмя.
16. Като станаха от там, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати.
17. И Господ рече: Да скрия ли от Авраама това, което ще сторя,
18. тъй като Авраам непременно ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всичките народи на земята?
19. Защото съм го избрал {Еврейски: познал. Вж. Амос 3:2}, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраама онова, което е говорил за него.
20. И рече Господ: Понеже викът на Содома и Гомора е силен и, понеже грехът им е твърде тежък,