5. Тогава, като го изведе вън, каза: Погледни сега на небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. И рече му: Толкова ще бъде твоето потомство.
6. И <Аврам> повярва в Господа; и Той му го вмени за правда.
7. После му каза: Аз съм Господ, който те изведох из Ур Халдейски, за да ти дам да наследиш тая земя.
8. А той рече: Господи Иеова, по какво да позная че ще я наследя?
9. <Господ> му рече: Вземи ми тригодишна юница, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и гълъбче.
10. И той Му взе всички тия, разсече ги през средата и постави всяка половина срещу другата, но птиците не разсече.
11. И спуснаха се хищни птици на труповете; но Аврам ги разпъди.
12. А около захождането на слънцето, дълбок сън нападна Аврама; и, ето, ужас, като страшен мрак го обзе.
13. Тогава <Господ> каза на Аврама: Знаейки - знай, че твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя и ще им бъдат роби; и те ще ги угнетяват четиристотин години.
14. Но Аз ще съдя народа, комуто ще робуват; и подир това ще излязат с голям имот.
15. А ти ще отидеш при бащите си в мир; ще бъдеш погребан в честита старост.