22. А другата жена рече: Не, но живият е моят син, и мъртвият е твоят син. А тая рече: Не, но мъртвият е твоят син, а живият е моят син. Така говориха пред царя.
23. Тогава царят рече: Едната казва: Тоя живият е моят син, а мъртвият е твоят син; а другата казва: Не, но мъртвият е твоят син, а живият е моят син.
24. И царят рече: Донесете ми нож. И донесоха нож пред царя.
25. И царят рече: Разделете на две живото дете, и дайте половината на едната и половината на другата.