1. И Иоав Саруиният син позна, че сърцето на царя беше <наклонено> към Авесалома.
2. Затова Иоав прати в Текое та доведоха от там една умна жена, и рече й: Престори се, моля, че си в жалейка и облечи траурни дрехи, и не се помазвай с масло, но бъди като жена, която жалее дълго време за мъртвец;
3. и иди при царя та му говори според тия думи. И Иоав тури думите в устата й.
4. И когато текойката <дойде да> говори на царя, падна с лице на земята та се поклони, и рече: Помогни ми царю.