13. А Давид рече на момъка, който му съобщаваше <това>: От где си ти? И отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин.
14. И рече му Давид: Ти как се не убоя да дигнеш ръка да убиеш Господния помазаник?
15. И Давид повика един от момците и рече: Пристъпи, нападни го. И той го порази та умря.
16. И Давид му рече: Кръвта ти да бъде на главата ти; защото устата ти свидетелствуваха против тебе, като рече: Аз убих Господния помазаник.
17. Тогава Давид оплака Саула и сина му Ионатана с тоя плач;
18. (и заръча да научат юдейците <тая Песен на> лъка; ето, написана е в Книгата на Праведния): -
19. Славата ти, о Израилю, е застреляна на опасните {Еврейски: Високите.} места <на полето> ти! Как паднаха силните.
20. Не възвестявайте това в Гет, Не го прогласявайте по улиците на Аскалон, За да не се зарадват филистимските дъщери, За да не се развеселят дъщерите на необрязаните.