29. И страх от Бога обзе всичките царства на <околните> страни, когато чуха, че Господ воювал против неприятелите на Израиля.
30. И така, царството на Иосафата се успокои; защото неговият Бог му даде спокойствие от всякъде.
31. Така Иосафат царуваше над Юда. Той бе тридесет и пет години на възраст, когато се възцари и царува двадесет и пет години в Ерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силея.
32. Той ходи в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което бе право пред Господа.
33. Високите места обаче не се отмахнаха, нито още бяха людете утвърдили сърцата си към Бога на бащите си.
34. А останалите дела на Иосафата, първите и последните, ето, написани са в историята на Ииуя, Ананиевия син, който се споменува в Книгата на Израилевите царе.
35. А след това Юдовият цар Иосафат се сдружи с Израилевия цар Охозия, чиито дела бяха нечестиви.