1. При това, братя, известявам ви Божията благодат, дадена на църквите в Македония,
2. че, макар и да търпят голямо утеснение, <пак> великата им радост и дълбоката им беднотия дадоха повод да преизобилва богатството на тяхната щедрост.
3. Защото свидетелствувам, че те <дадоха> доброволно според силата си, и даже вън от силата си,
4. като ни умоляваха с голямо настояване, относно това даване {Гръцки: Относно благодатта}, дано да участвуват <и те> в служенето на светиите.
5. И те не само <дадоха>, както се надявахме, но първо предадоха себе си на Господа и, по Божията воля, на нас;
6. така щото помолихме Тита да довърши между вас и това благодеяние, както го беше и започнал.