2 Коринтяни 2:5-14 Ревизиран (BG1940)

5. Но ако някой <ме> е наскърбил, не е наскърбил <само> мене, но всички ви отчасти (да не кажа премного).

6. За такъв един доста е наказанието, което му е било <наложено> от повечето <от вас;>

7. така че сега вече {Гръцки: Напротив.} вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб.

8. Затова ви моля да го уверите в любовта <си> към него.

9. Понеже за това и писах, за да ви позная чрез опит, дали сте послушни във всичко.

10. А комуто вие прощавате нещо, <прощавам> и аз; защото, ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христа,

11. да не би сатана да използува случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.

12. А когато дойдох в Троада да <проповядвам> Христовото благовестие, и когато ми се отвори врата в Господното <дело>,

13. духът ми не се успокои, понеже не намерих брата си Тита, а, като се простих с тях, отпътувах за Македония.

14. Но благодарение Богу, Който винаги ни води в победително шествие в Христа, и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието на Него.

2 Коринтяни 2