4. И <една година>, когато настъпи денят, в който Елкана принесе жертва, той даде дялове на жена си Фенина; на всичките й синове, и на дъщерите й;
5. а на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но Господ беше заключил утробата й.
6. А съперницата й я дразнеше много, за да я направи да тъжи, за гдето Господ беше затворил утробата й.
7. (Така ставаше всяка година; колкото пъти отиваше в Господния дом, така <Фенина> я дразнеше; а тя плачеше и не ядеше).
8. Но мъжът й Елкана й каза: Анно, защо плачеш? защо не ядеш? и защо е нажалено сърцето ти? Не съм ли ти аз по-желателен от десет сина?