1 Коринтяни 4:1-5 Ревизиран (BG1940)

1. Така всеки човек да ни счита за Христови служители и настойници на Божиите тайни.

2. При туй, което тук се изисква от настойниците е, <всеки> да се намери верен.

3. А за мене е твърде малко нещо да бъда съден от вас или от човешки <съд;> даже аз не съдя сам себе си.

4. Защото, при все че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан; защото Господ е, Който ще ме съди.

5. Затова недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи <подобаващата> нему похвала от Бога.

1 Коринтяни 4