4. Говоря ви с огромна увереност, много се гордея с вас, вие изключително ме насърчавате и във всичките ни беди аз съм преизпълнен с радост.
5. Когато дойдохме в Македония, нямахме покой. Напротив: неприятности ни дебнеха отвсякъде – разпри отвън и страхове отвътре.
6. Но Бог, който утешава съкрушените, утеши и нас с идването на Тит
7. и не само с идването му, а и с утехата, която вие сте му дали. Той ни разказа как жадувате да ни видите и съжалявате за това, което сте извършили, а също и колко сте загрижени за мен, което ме зарадва още повече.
8. Не съжалявам, че написах писмото си до вас, дори и ако то ви е натъжило. А дори и да съм съжалявал, сега виждам, че то ви е натъжило само за кратко време.
9. И сега съм радостен, не защото бяхте натъжени, а защото тъгата ви ви накара да се покаете. Вие бяхте натъжени така, както Бог искаше, и не бяхте наранени от нас по никакъв начин.
10. Тъгата, която Бог желае да имате, кара човек да се покае. Това води до спасение, за което не трябва да съжаляваме. Тъгата обаче, която светът има, носи смърт.