35. Хората стояха и гледаха, а водачите се подиграваха на Исус, като казваха: „Нали спасяваше другите! Нека спаси и себе си, ако е Месията, Божият избраник!“
36. Войниците също му се присмиваха. Приближиха се към него, предложиха му винен оцет
37. и казаха: „Ако ти си царят на юдеите, спаси себе се!“
38. А над него имаше надпис: „това е царят на юдеите.“
39. Единият от престъпниците, увиснали на кръста, го обиждаше: „Нали си Месията? Спаси себе си и нас!“
40. Но другият го смъмри и каза: „Страх от Бога нямаш ли! Та ти си със същата присъда.
41. Ние обаче сме наказани справедливо и си получаваме заслуженото, а той не е направил нищо лошо.“
42. А после се обърна към Исус: „Исусе, спомни си за мен, когато започнеш да царуваш!“
43. Исус му каза: „Истина ти казвам: днес ще бъдеш с мен в рая.“
44. Беше около пладне, но мрак покри цялата земя до три часа следобед.
45. Слънцето спря да свети. Завесата в храма се раздра на две.
46. Исус извика високо: „Отче, в твоите ръце предавам духа си!“ и издъхна.
47. Когато стотникът видя станалото, прослави Бога и каза: „Този човек наистина бе праведен!“
48. А всички хора, струпали се да наблюдават зрелището, видяха какво стана и започнаха да се разотиват покрусени.
49. Всички познати на Исус, както и жените, които го следваха от Галилея, стояха на разстояние и наблюдаваха.