26. Докато водеха Исус, войниците видяха един човек от Киринея на име Симон, който се връщаше от полето. Те го хванаха, сложиха кръста на гърба му и го накараха да го носи зад Исус.
27. След него вървеше голяма тълпа, сред която имаше жени, които се удряха в гърдите и го оплакваха.
28. Исус се обърна и им каза: „Не плачете за мен, дъщери на Ерусалим! Плачете за себе си и за децата си,
29. защото идва времето, когато хората ще кажат: «Благословени са тези, които не са раждали, и тези, които не са кърмили!»
30. След това ще кажат на планините: «Сринете се над нас!», а на хълмовете: «Скрийте ни!»
31. Щом хората постъпват така, когато живеят добре, какво ли ще стане, когато настъпят трудни дни?“
32. Изведоха и двама престъпници, които щяха да бъдат убити с Исус.
33. Когато стигнаха мястото, наречено Лобно, войниците го разпънаха заедно с престъпниците. Единия изправиха от дясната, а другия – от лявата му страна.
34. Исус каза: „Отче, прости им, защото не знаят какво вършат.“А войниците хвърлиха жребий, за да си разделят дрехите му.
35. Хората стояха и гледаха, а водачите се подиграваха на Исус, като казваха: „Нали спасяваше другите! Нека спаси и себе си, ако е Месията, Божият избраник!“
36. Войниците също му се присмиваха. Приближиха се към него, предложиха му винен оцет
37. и казаха: „Ако ти си царят на юдеите, спаси себе се!“
38. А над него имаше надпис: „това е царят на юдеите.“
39. Единият от престъпниците, увиснали на кръста, го обиждаше: „Нали си Месията? Спаси себе си и нас!“