37. а после остана вдовица до осемдесет и четиригодишна възраст. Тя никога не напускаше храма и ден и нощ служеше на Бога с пост и молитва.
38. Точно в този миг Анна се приближи и започна да благодари на Бога и да разказва за Исус на тези, които очакваха Бог да освободи Ерусалим.
39. Когато Йосиф и Мария изпълниха всичко, което Господният закон изискваше, те се върнаха в Галилея, в родния си град Назарет.
40. Детето растеше, ставаше все по-силно и по-мъдро и Божиите благословения бяха върху него.
41. Всяка година родителите на Исус ходеха в Ерусалим за празника Пасха.
42. Когато той беше на дванадесет години, те отидоха там за празника, както обикновено.
43. Когато празничните дни свършиха, те си тръгнаха за вкъщи, но момчето Исус, незабелязано от родителите си, остана в Ерусалим.
44. Като си мислеха, че Исус е в групата на пътниците, Йосиф и Мария вървяха цял ден, преди да започнат да го търсят сред роднини и познати.
45. Когато не го откриха, те се върнаха да го търсят в Ерусалим.
46. След три дни го намериха в храма. Той седеше между учителите, слушаше какво говорят и им задаваше въпроси.
47. Всички, които го чуха, се удивиха на начина, по който разсъждаваше и отговаряше.