19. Ангелът му отговори: „Аз съм Гавриил и стоя в присъствието на Бога. Той ме изпрати да разговарям с теб и да ти предам тази радостна вест.
20. Но тъй като не повярва на думите ми, които ще се сбъднат, когато настъпи времето за това, ти ще онемееш и ще мълчиш до деня, в който стане казаното от мен.“
21. Хората отвън чакаха появяването на Захарий и се чудеха защо се бави толкова дълго в храма.
22. А когато излезе, той не можеше да им продума и те разбраха, че е имал видение, защото им правеше знаци, а оставаше безмълвен.
23. Когато свършиха дните на службата му в храма, Захарий се прибра у дома.