1. А Олоферн ѝ рече: „Бъди смела, жено, и недей да таиш страх в сърцето си! Защото аз не съм сторил зло на никого, който доброволно е решил да служи на Навуходоносор, царя на цялата земя.
2. И сега не бих вдигнал копието си срещу твоя народ, който населява планинската страна, ако не ме бяха предизвикали. Но те сами са си виновни за това.
3. Но все пак ми кажи защо побягна от тях и дойде при нас. Тук ти ще намериш спасение и не бива да се страхуваш за живота си нито тази нощ, нито занапред!