16. Отказвал ли съм да изпълня просбата на бедни и оставях ли очите на вдовица да линеят?
17. Самичък ли съм изяждал своя залък и не е ли ял от него и сирак?
18. Защото от младини е расъл той с мене като с баща и от утробата на майка си съм го водел.
19. Ако виждах някой загубен без дреха и осиромашал без връхна дреха,
20. не ме ли е благославяло неговото потомство и не е ли бил стоплян с вълна от моите агнета?
21. Ако съм издигал ръката си срещу сирак, понеже съм видял подкрепа при портите,
22. нека рамото ми се отдели от гърба и нека горната част на ръката ми се откъсне от лакътя,
23. тъй като наказанието от Бога ме плаши: пред Неговото величие не бих устоял.
24. Взимал ли съм златото за своя опора и казвал ли съм на чисто злато: „Ти си мое упование?“
25. Ако съм се радвал, че богатството ми беше голямо и че моята ръка толкова много е спечелила,
26. ако гледах слънцето как блести и луната как величествено върви,
27. прелъстих ли се тайно в сърцето си и поднесе ли се ръката ми на устата ми за целувка –
28. това щеше да е също престъпление за наказване от съдия, защото бих се отрекъл от Бога във висините.
29. Радвах ли се за гибелта на врага си и тържествувах ли, когато го постигаше нещастие?
30. Не, аз не позволявах на своята уста да съгреши, с проклятие да търси гибелта на неговия живот.
31. Не казваха ли хората от шатрата ми: „Кой ли не се е насищал от неговите месни гозби?“
32. Чужд човек не нощуваше на улицата, вратата ми беше отворена за всеки пътник.
33. Ако бях скривал като човек своите простъпки, бях прикривал в гърдите си своята вина,
34. понеже съм се боял от голямото множество, плашел съм се от подигравката на роднините, тогава щях да си мълча и не щях да излизам вън от вратата.
35. Ах, би ли имало някой, който да ме чуе! Това е моята последна дума: нека Всемогъщият да ми отговори! И нека този, с когото споря, напише отговора на свитък.
36. Наистина, бих искал да го нося на рамо, да го навия като венец на главата си.