17. Нощем ме пронизва болка в костите, боли ме, не ми дава покой.
18. С всичка сила бива съблечена дрехата ми; Той ме стяга като отвора на ризата ми.
19. Хвърли ме в калта и аз станах като прах и пепел.
20. Викам към Тебе и не ми отговаряш; стоя, а Ти само ме гледаш.
21. Ти стана жесток към мене, със силната Си ръка враждуваш против мене.
22. Ти ме вдигна, остави ме да се нося по вятъра и ме съсипваш под шума на гърма.
23. Да, зная, че ще ме докараш до смъртта – в дома, където се събират всички живи.