1. Наистина среброто има своя рудна жила и златото има място, където го промиват.
2. Желязото се добива от земята, от камениста маса се извлича мед в пещ.
3. Поставя се край на тъмнината и грижливо се търси руда в мрак и смъртна сянка.
4. Изкопават рудник по места, където крак не е стъпвал, увисват и се клатят далече от човек.
5. Земята, от която идва храна, е ровена сякаш от огън.
6. Скалите там са източник на сапфир и златен прах в тях.
7. Пътеката за там орел не знае, око на ястреб не я е съзирало.
8. Не е пристъпвал там горд див звяр, лъв не е ходил по нея.
9. На гранит човек слага ръката си, издъно преобръща планини,
10. тунели изсича в скалата. Окото му съзира всякаква скъпоценност.
11. Спира прилива на потоците и скритото изважда на светло.
12. Но къде се намира мъдростта и къде е мястото на разума?
13. Човек не знае нейната цена. Тя не се намира в земята на живите.
14. Бездната казва: „Не е у мене тя!“ И морето казва: „Не е у мене!“
15. Не се дава за пречистено злато и не се отмерва сребро като покупна цена за нея.
16. Не се отмерва за нея офирско злато, нито се купува с карнеол или със сапфир.
17. Не се равняват с нея злато и кристал; не се разменя за съд от злато.