16. „А колкото до думите, които ни наговори от името на Господ, няма да те послушаме,
17. но ще продължим да вършим всичко, за което сме дали обет: ще кадим на богинята – небесна царица, и ще ѝ правим възлияния, както сме вършили ние и предците ни, и първенците ни по юдейските градове и по йерусалимските улици, защото тогава ядяхме хляб до насита, добре ни беше и бедствие не видяхме.
18. Но откакто престанахме да кадим на богинята – небесна царица и да ѝ правим възлияния, бяхме лишени от всичко и гинем от меч и глад.“
19. А жените казваха: „И когато ние кадяхме на богинята – небесна царица, и възлияния ѝ правехме, нима без одобрението на нашите мъже ѝ правехме жертвени питки с нейно изображение и принасяхме възлияния?“
20. Тогава Йеремия каза на целия народ – на мъжете и на жените, на целия народ, който му отговаряше, така: