3. Защото така казва Господ на мъжете от Юдея и Йерусалим: „Разорете си нови ниви и не сейте между тръни!
4. Посветете се на Господа и снемете крайната плът на ожесточените си сърца, мъже от Юдея и Йерусалим, за да не избухне гневът Ми като огън и да не се разпали неугасимо поради злите ви дела!
5. Възвестете в Юдея и нека се разчуе, говорете и затръбете с рог по страната! Обявете гръмко и кажете: „Съберете се и да отидем в укрепените градове!“
6. Издигнете знаме на Сион! Бягайте, не се спирайте, защото ще докарам бедствие от север и голяма разруха!
7. Лъв излезе от гъсталака си и изтребителят на народите тръгна. Излезе от мястото си да направи земята ти пустиня. Твоите градове ще бъдат разрушени, обезлюдени.
8. Затова препашете вретища, плачете и ридайте, защото пламналият гняв на Господа няма да се отвърне от нас.
9. И в онзи ден ще се случи – казва Господ, – ще замрат сърцето на царя и сърцата на князете. И свещениците ще се ужасят, а пророците ще се слисат.“
10. Тогава казах: „Ах, Господи Боже! Нима Ти излъга този народ и Йерусалим, казвайки „Мир ще имате“, а меч се допря до живота.“
11. По това време ще се казва за този народ и за Йерусалим: „Палещ вятър духа от голите височини в пустинята върху дъщерята на Моя народ – не за да отвява и не за да очиства.“
12. „Вятър, по-силен от този, ще дойде по Моя заповед. Сега Аз ще произнеса присъди против тях“ – казва Господ.
13. „Ето ще се издигне като облак, а колесниците му са като вихрушка. Конете му са по-бързи от орли. Горко ни, защото ще бъдем опустошени.
14. Измий сърцето си от зло, Йерусалиме, за да се спасиш! Докога нечестиви замисли ще живеят у тебе?
15. Глас вече възвестява от Дан и разгласява разруха.
16. Обявете на народите! Ето известете на Йерусалим: „Обсадители идват от далечна страна и надават своя вик против градовете на Юдея.
17. Като полски пазачи са против Йерусалим отвред, защото се разбунтува срещу Мене.
18. Твоето поведение и твоите дела ти причиниха това. Тази твоя злина доведе до това, че горчивината достигна до сърцето ти.“
19. Мъка моя, мъка моя! Боли ме до дъното на сърцето ми, моето сърце се вълнува. Не мога да мълча, понеже ти чуваш, душо моя, тръбен звук, боен вик от битка.
20. Беда след беда идва, защото цялата земя се опустошава. Внезапно се събориха моите шатри, мигновено – моите платнища.
21. Докога ще гледам бойно знаме, ще слушам звук на тръба?