11. По това време ще се казва за този народ и за Йерусалим: „Палещ вятър духа от голите височини в пустинята върху дъщерята на Моя народ – не за да отвява и не за да очиства.“
12. „Вятър, по-силен от този, ще дойде по Моя заповед. Сега Аз ще произнеса присъди против тях“ – казва Господ.
13. „Ето ще се издигне като облак, а колесниците му са като вихрушка. Конете му са по-бързи от орли. Горко ни, защото ще бъдем опустошени.
14. Измий сърцето си от зло, Йерусалиме, за да се спасиш! Докога нечестиви замисли ще живеят у тебе?
15. Глас вече възвестява от Дан и разгласява разруха.
16. Обявете на народите! Ето известете на Йерусалим: „Обсадители идват от далечна страна и надават своя вик против градовете на Юдея.
17. Като полски пазачи са против Йерусалим отвред, защото се разбунтува срещу Мене.
18. Твоето поведение и твоите дела ти причиниха това. Тази твоя злина доведе до това, че горчивината достигна до сърцето ти.“
19. Мъка моя, мъка моя! Боли ме до дъното на сърцето ми, моето сърце се вълнува. Не мога да мълча, понеже ти чуваш, душо моя, тръбен звук, боен вик от битка.
20. Беда след беда идва, защото цялата земя се опустошава. Внезапно се събориха моите шатри, мигновено – моите платнища.
21. Докога ще гледам бойно знаме, ще слушам звук на тръба?
22. Тъй като Моят народ е глупав, не иска да Ме знае, те са неразумни деца. Те нямат разсъдък. Мъдри са за злото, но не знаят да правят добро.
23. Погледнах земята: тя беше опустошена и празна; погледнах небесата – и нямаше светлина на тях.
24. Погледнах планините и ето треперят и всички хълмове се тресат.
25. Погледнах, и ето няма човек и всички птици в небето са отлетели.
26. Погледнах, и ето Кармил беше пустиня и всичките ѝ градове бяха разрушени от Господа, от пламналия Му гняв.
27. Защото тъй казва Господ: „Цялата земя ще запустее, но няма да направя това изцяло.