7. При все че нашите беззакония свидетелстват против нас, Господи, действай заради Своето име, защото отстъпничествата ни са многобройни, съгрешихме пред Тебе.
8. Надежда на Израил, Спасителю във време на скръб, защо си като чужд в страната и като пътник, отбил се да пренощува?
9. Защо си като смаян човек, като силен юнак, който не може да избави? Все пак, Господи, Ти си сред нас и се наричаме с Твоето име. Недей ни изоставя!
10. Така казва Господ на този народ: „Откакто обичат да се скитат и не спират краката си, и Господ не е благосклонен към тях, ще си спомни отстъпничеството им и ще накаже греховете им.“
11. И Господ ми каза: „Недей се моли за добруването на този народ!
12. Когато те постят, няма да се вслушам в писъка им, и когато принесат всеизгаряния и приношение, няма да приема, но ще ги унищожа с меч, с глад и болест.“
13. Тогава казах: „Ах, Господи! Ето пророците им казват: „Няма да видите меч и глад няма да има сред вас, но ще ви дам постоянен мир на това място“.“
14. Тогава Господ ми каза: „Пророците пророкуват лъжа в Мое име. Не съм ги изпратил, нито съм им заповядал, нито съм им говорил. Те ви пророкуват лъжливо видение, празно предсказание, суета и собствени измислици от своето сърце.“
15. Затова Господ каза против пророците това: „Които предсказват в Мое име, без да съм ги изпратил, и като казват: „Меч и глад няма да има в тази страна, тези пророци ще загинат от меч и глад.
16. А народът, на който предсказват, ще бъде оставен да лежи по йерусалимските улици като жертва от меч и глад и няма да има кой да ги погребва – тях и жените им, и синовете им, и дъщерите им, защото ще излея върху тях тяхното зло“.“