8. Когато Всевишният даваше наследство на народите,когато разселваше потомците на Адам,постави граници между народите според броя на Израилевите синове;
9. защото дял на Господа е Неговият народ,Яков Му е наследство по жребий.
10. Той го намери в безлюдна земя,в степ, огласяна от вой на зверове,закриляше го и бдеше над него,пазеше го като зеницата на окото Си.
11. Както орлица избутва полека своите пилци от гнездотои кръжи над тяхс разперени криле,за да ги вдигне и понесе в полета си,
12. така Господ Сам го водешеи нямаше с него чужд бог.
13. Той го издигна на хълмиста земя,нахрани го с плодове от полето,накърми го с мед от камъкаи с елей от скала като кремък;
14. и с краве масло, и с овче мляко;с тлъстина от агнета,от васански овни и от козли,с най-отбрана пшеница;ти пи и вино – кръвта на лозата.
15. И се охрани Израил и стана твърдоглав;затлъстя, надебеля и се угои.Тогава изостави Бога, Който го създаде,презря Твърдината на спасението си.
16. С чужди богове разпалиха Неговата ревност,с мерзости Го разгневиха.
17. Принасяха жертви на бесове, а не на Бога,на богове, които не познаваха,на нови богове, появили се отскоро,които предците ви не са почитали.
18. Твърдината, Която те роди, ти изоставии забрави Бога, Който те е създал.
19. Господ видя това и в гнева Сиотхвърли Своите синове и дъщери;
20. и рече: „Ще скрия лицето Си от тяхи ще видя края, който ги очаква;защото те са покварено поколение,деца, в които няма вярност.
21. Те разпалиха ревността Ми с един бог, който не е Бог,с мерзостите си Ме оскърбиха;затова и Аз ще разпаля ревността им с един народ, който не е народ –с неразбран народ ще ги оскърбя.
22. Защото огън пламна от ноздрите Мии ще се разгори до дъното на преизподнята;той ще погълне земята и плодовете ѝ,ще разтопи основите на планините.
23. Ще стоваря върху тях бедии ще ги обсипя със стрелите Си.