22. Защото огън пламна от ноздрите Мии ще се разгори до дъното на преизподнята;той ще погълне земята и плодовете ѝ,ще разтопи основите на планините.
23. Ще стоваря върху тях бедии ще ги обсипя със стрелите Си.
24. Силите им ще сломи гладът,ще бъдат покосени от трескаи от страшна напаст;ще ги хвърля срещу зъбите на хищниции срещу отровата на земните влечуги.
25. На улицата – меч, а в домовете ужасще погубва техните деца,младежа и девицата,кърмачето и стареца.
26. Дори бих казал: ще ги разпръснаи ще излича спомена за тях сред хората,
27. ако не се безпокоях от неприятелската злост –да не би враговете им да си въобразяти да рекат: „Нашата ръка е могъща,а не Господ стори всичко това!“
28. Защото те са народ неразумени нямат разсъдък.
29. О, да бяха разумнида проумеят и осъзнаят каква ще е тяхната участ!
30. Как би могъл един да прогони хиляда,а двама да обърнат десет хиляди в бягство,ако Твърдината им не би ги предалаи Господ не би ги изоставил!
31. Но тяхната твърдина не е като нашата Твърдина;враговете ни нека сами да отсъдят това!
32. Защото тяхното лозе е от содомската лозаи от гоморските полета;гроздето им е грозде отровно,това са гроздове горчиви.
33. Виното им е змийска отрова,гибелна отрова на пепелянка.
34. Нима това не е скрито у Мене,запечатано в съкровищницата Ми
35. до деня на възмездието и отплатата,когато се подхлъзне кракът им?Защото е близо денят на тяхната гибел,скоро ще видят своята участ.
36. Господ ще съди Своя народи ще се смили над слугите Си,когато види, че силата ги е напусналаи не е останал никой, било роб или свободен.
37. И тогава ще попита: „Къде са боговете им,твърдината, която им беше упование?“