3. тогава Авесалом му казваше „Ето твоето дело е добро и справедливо, но при царя няма кой да те изслуша.“
4. И Авесалом продължаваше: „О, да бяха поставили мене за съдия в тази страна! Тогава при мене би идвал всеки, който има спор или дело, и аз бих устроил справедлив съд.“
5. А когато някой се доближеше да му се поклони, той простираше ръка, прегръщаше го и го целуваше.
6. Авесалом постъпваше по този начин с всеки израилтянин, който идваше при царя за съд. Така Авесалом хитро спечели сърцата на израилтяните.
7. След като изминаха четиридесет години от царуването на Давид, Авесалом каза на царя: „Нека отида и изпълня своя оброк, който бях дал пред Господа в Хеврон.
8. Защото аз, твоят раб, когато живеех в Гесур, в Сирия, дадох оброк: „Ако Господ ме върне в Йерусалим, ще принеса жертва пред Господ“.“
9. Царят му отговори: „Иди с мир.“ И така, той стана и отиде в Хеврон.
10. А Авесалом разпрати вестители между всички Израилеви племена с нареждането: „Когато чуете звук от тръба, кажете: „Авесалом се възцари в Хеврон“.“
11. Заедно с Авесалом от Йерусалим тръгнаха двеста мъже, които беше поканил. Те отидоха простодушно, без да знаят нищо.
12. По време на жертвоприношението Авесалом покани Давидовия съветник, гилонеца Ахитофел, от жилището му в град Гило. Съзаклятието беше силно, тъй като многоброен народ се стичаше около Авесалом.
13. Тогава при Давид дойде вестител и съобщи: „Сърцето на израилтяните се обърна към Авесалом.“
14. Затова Давид заповяда на всички свои служители, които бяха при него в Йерусалим: „Ставайте да бягаме, защото не можем да се избавим от Авесалом. Побързайте да заминем, за да не ни застигне и залови, да не ни навлече зло и да не изтреби с меч жителите на града.“
15. Царските служители заявиха на царя: „Ето твоите служители са готови да направят всичко, което пожелае нашият господар, царят.“
16. И така, царят потегли пеша, а след него и целият му дом. Царят остави десет свои жени – наложници, да пазят двореца.
17. След като царят и всичките му воини излязоха, те се спряха при Бет-Мерхат.
18. И всичките му служители вървяха от двете му страни, а пред него вървяха всички хелетейци, фелетейци и гетци – личната му охрана от шестстотин души, които бяха дошли заедно с него от Гет.
19. И царят каза на гетеца Етей: „Защо идваш и ти с нас? Върни се и остани с онзи цар Авесалом, понеже си чужденец и си избягал от своята страна.