8. И царят каза на жената: „Иди си спокойно вкъщи, аз ще разпоредя за тебе.“
9. Но жената текоянка отговори на царя: „Царю, мой господарю, нека бъде върху мене вината, както и върху бащиния ми дом, а царят и престолът нека бъдат невинни.“
10. Тогава царят каза: „Доведи ми онзи, който бъде против тебе, и той вече няма да те докосне.“
11. Тя отговори: „Закълни се, царю, в Господ, своя Бог, че няма да има повече отмъстители за кръв, които да погубят сина ми.“ И царят обеща: „Жив ми Господ! Даже и косъм от твоя син няма да падне на земята.“
12. А жената каза: „Позволи на слугинята си да каже още една дума на своя цар господар.“
13. Той рече: „Говори.“ И жената продължи: „Защо си замислил такова нещо против Божия народ? Като казва това, излиза, че царят е виновен за това, че не е върнал своя изгнаник.
14. Ние ще умрем и ще станем като разлята на земята вода, която не може да се събере. Но Бог не желае да отнеме живот и се грижи да не отхвърли от Себе Си и изгнаника.