29. Авесаломовите служители постъпиха с Амнон, както заповяда Авесалом. Тогава наскочиха всички царски синове, всеки възседна мулето си и побягнаха.
30. Когато те бяха още на път, дойде слух до Давид, че Авесалом избил всички царски синове и че от тях не останал нито един.
31. Тогава царят стана, раздра дрехите си и се хвърли на земята. Всички негови служители, които бяха при него, също раздраха дрехите си.
32. Но Йонадав, син на Давидовия брат Самая, каза на Давид: „Да не мисли моят господар, че са избити всички млади царски синове. Само Амнон е убит, защото Авесалом беше замислил това в деня, когато Амнон обезчести сестра му.
33. Затова нека моят господар, царят, да не взима това присърце и да не помисли, че всички царски синове са измрели, защото само Амнон е умрял.“
34. А Авесалом беше избягал. В това време младият воин, който стоеше на стража, вдигна очи и видя много народ да върви из пътя по нанадолнището.