1. След известно време умря амонският цар и вместо него се възцари синът му Анон.
2. Тогава Давид каза: „Ще окажа милост към Анон, син на Наас, заради доброто, което ми стори баща му.“ Затова Давид изпрати слугите си да утешат Анон заради баща му.И Давидовите слуги отидоха в страната на амонците.
3. Но амонските князе казаха на господаря си Анон: „Мислиш ли, че Давид от почит към твоя баща ти е изпратил утешители? Не е ли изпратил Давид слугите си при тебе, за да разузнаят града и да го огледат изцяло, а след това да го разрушат?“
4. Затова Анон хвана Давидовите слуги и на всеки от тях обръсна половината брада и отряза дрехите им наполовина до седалището, и ги пусна.
5. Когато съобщиха това на Давид, той изпрати вестители да ги посрещнат, понеже бяха силно посрамени. Царят заповяда да им кажат: „Останете в Йерихон, докато ви пораснат брадите, и след това се върнете.“
6. Когато амонците видяха, че станаха омразни на Давид, изпратиха да наемат двадесет хиляди пеши войни – сирийци от Бет-Рехов и от Сува, както и хиляда мъже от царя на Мааха и дванадесет хиляди мъже от Истов.
7. Когато Давид чу за това, изпрати Йоав с цяла войска воини.
8. Амонците се придвижиха и се разположиха за битка при градските порти, а сирийците от Сува и Рехов, от Истов и Мааха стояха отделно на полето.
9. Като видя, че неприятелската войска беше се разположила срещу него и отпред, и отзад, Йоав подбра воини измежду всички израилтяни и ги разгърна против сирийците.
10. А останалите воини той повери на брат си Авеса, за да ги разгърне срещу амонците.
11. След това Йоав нареди: „Ако сирийците надделеят над мене, тогава ти ще ми окажеш помощ. Ако обаче амонците вземат връх над тебе, тогава аз ще ти окажа помощ.
12. Бъди храбър! Нека мъжествено да се сражаваме за нашия народ и за градовете на нашия Бог! Нека Господ извърши това, което Му е угодно.“