15. Но и това не му било достатъчно. Той дръзнал да влезе в най-светия храм по цялата земя, воден от Менелай, този предател на закони и отечество.
16. С осквернени ръце посягал към свещените съдове, с тези нечестиви ръце грабел даровете, донесени от други царе за величие, слава и чест на святото място.
17. Изпълнен с високомерие, Антиох не съзнавал, че Господ изпитва мимолетен гняв заради греховете на жителите в града и затова Той е отвърнал очи от това място.
18. Ако върху тях не лежаха толкова грехове, Антиох, също както Илиодор, който бил изпратен от цар Селевк да направи оглед на хазната, щял да бъде наказан веднага, стига само да прояви дързост. Тогава и следа нямаше да остане от надменността му.
19. Ала Господ е избрал народа не заради мястото, а мястото заради народа.
20. Затова и самото място, станало съпричастно на сполетелите народа злочестини, по-късно сподели и Божиите благодеяния. И макар да беше изоставено поради гнева на Всемогъщия, то отново беше въздигнато в цялата си слава, след като Върховният Владика се умилостиви.
21. Антиох пък, като задигнал от храма хиляда и осемстотин таланта, бързо се оттеглил в Антиохия. Обзет от своята надменност, той смятал, че е възможно да направи земята плавателна като море, а морето – проходимо като суша дотам стигнало високомерието му.