16. Затова не се обезсърчаваме и макар външно като хора да отиваме към своя край, вътрешно се обновяваме от ден на ден,
17. понеже нашите мъки, които са временни и леки, ни подготвят за все по-изобилното вечно богатство на Божията слава.
18. Нашата цел не са видимите, а невидимите неща, понеже видимото е временно, а невидимото – вечно.