49. Но те се надсмиваха над Неговите пратеници; в деня, в който Господ им говореше, те издевателстваха над пророците Му. Тогава Той, разгневен на народа Си заради безчестието, заповяда на халдейските царе да се вдигнат против тях.
50. И те изтребиха с меч младите израилтяни около свещения храм – не пощадиха ни младежи, ни девойки, ни стари, ни млади, всички бяха предадени в ръцете им.
51. След това взеха всички свещени съдове на Господа, малки и големи, а също съдовете на Господния ковчег и царските съкровища и ги отнесоха във Вавилон.
52. Тогава запалиха Господния дом, сринаха стените на Йерусалим, а кулите му изгориха с огън.
53. От цялото му великолепие не остана нищо. А онези, които избегнаха меча, отведоха във Вавилон.
54. И те останаха роби на Навуходоносор и неговите наследници, чак докато се възцариха персите, за да се изпълни казаното от Господа, изречено от Йеремия:
55. „Докато земята не отдъхне заради престъпените съботи, седемдесет години ще пустее и ще празнува съботните си години.“