23. След всички тези дела на Йосия се случи така, че фараонът, царят на Египет, тръгна на война към Кархемис, при река Ефрат, а Йосия излезе насреща му.
24. Тогава египетският цар изпрати пратеници при него да му кажат: „Какво става с нас, царю юдейски?
25. Не против тебе съм изпратен от Господа Бога! Аз водя война на Ефрат и сега Господ е с мене и Господ ме води напред. Отстъпи и недей се противи на Господа!“
26. Но Йосия не се върна в колесницата си, а реши да воюва с него, без да се вслуша в думите на пророк Йеремия, изречени от Господа.
27. И така влезе в битка с него в равнината Мегидон, но военачалниците на фараона се спуснаха към цар Йосия и го раниха.
28. Тогава царят каза на слугите си: „Изнесете ме от бойното поле, защото силите ме напускат!“ И слугите веднага го изведоха от строя,
29. качиха го на другата му колесница и го върнаха в Йерусалим. Там завърши живота си и го погребаха в гробницата на предците му.
30. И плакаха за Йосия по цяла Юдея, плака за Йосия и пророк Йеремия, а началниците с жените си го оплакват и до днес. Беше издадена наредба песните, с които го оплакваха, да се предават завинаги на всички поколения на Израил.
31. Те са описани в историческата книга на израилските и юдейските царе, както и всички дела, които Йосия е извършил в миналото и сега, неговата слава и примери за познаване на Господния закон.
32. След това народът реши да направи цар Йехония, сина на Йосия, на мястото на баща му, когато той беше на двадесет и три години.
33. Той царува в Юдея и Йерусалим три месеца, но египетският цар го свали от престола, за да не бъде цар на Йерусалим,
34. и обложи народа със сто таланта сребро и един талант злато.
35. После египетският цар постави за цар на Юдея и Йерусалим неговия брат Йоаким,
36. окова под стража знатните, а брат му Заракин отведе в Египет.
37. А Йоаким беше на двадесет и пет години, когато се възцари над Юдея и Йерусалим, и съгреши пред Господа.
38. Против него излезе вавилонският цар Навуходоносор, окова го в медни вериги и го отведе във Вавилон.
39. И като взе някои от свещените съдове на Господа, Навуходоносор ги пренесе и постави в своя храм във Вавилон.