8. Той стана, хапна и пийна и като се подкрепи с храната, вървя четиридесет дена и четиридесет нощи до Божията планина Хорив.
9. Там той влезе в една пещера, където пренощува.И ето, Господ отправи слово към него и го попита: „Какво правиш тук, Илия?“
10. А той отговори: „Аз съм много ревнив за Господа, Бога Вседържителя, защото Израилевите синове изоставиха Твоя завет, разрушиха Твоите жертвеници и избиха с меч пророците Ти. Само аз останах и те търсят да погубят моя живот.“
11. Господ каза: „Излез и застани на планината пред Господа. Точно тогава Господ преминава; и голям и силен вятър разтърси планината и събаря скалите пред Господа. Но Господ не е във вятъра; и след вятъра ще има земетръс, но Господ не е в земетръса.
12. И след земетръса – огън, но Господ не е в огъня, а след огъня има полъх на тих вятър.“
13. Когато Илия чу това, покри лицето си със своя кожух, излезе и застана при входа на пещерата. И ето дойде към него глас и го запита: „Какво правиш тук, Илия?“
14. Той отговори: „Пламнах от ревност за Господа, Бога Вседържителя, защото Израилевите синове изоставиха Твоя завет, разрушиха Твоите жертвеници и избиха с меч пророците Ти. Само аз останах и те търсят да погубят моя живот.“
15. И Господ му каза: „Тръгни обратно по своя път през степта към Дамаск и когато пристигнеш там, помажи Азаил за арамейски цар,