22. И докато тя говореше с царя, ето дойде и пророк Натан.
23. И известиха на царя: „Ето пророк Натан.“ И той влезе при царя и му се поклони до земята.
24. След това Натан каза: „Господарю мой, царю, казал ли си, че Адония ще царува след тебе, и че той ще седне на твоя престол?
25. Защото той сега е слязъл, принесъл е в жертва много говеда, угоени телета и овце, поканил е всичките царски синове, военачалниците и свещеника Авиатар и ето те ядат и пият пред него и викат: „Да живее цар Адония!“
26. А не е поканил мене, твоя служител, свещеник Садок, Йодаевия син Ванея и твоя служител Соломон.
27. Станало ли е това по волята на моя господар, царя? И защо ти не откри на своя служител кой ще седне на престола на моя господар, царя, след него?“
28. Тогава цар Давид в отговор каза: „Повикайте ми Вирсавия.“ Тя влезе и застана пред него.