16. А те самите, изпитали докрай радостта от спасението останаха верни на Бога до смърт. Потеглиха от града, увенчани с всякакви благоуханни цветя, сред веселие и възгласи, като пееха сладкогласни песни за възхвала и благодаряха на Бога на предците си, вечния Спасител на Израил.
17. Щом пристигнаха в Птолемаида, наричана „Родофор“ поради благоприятната почва за отглеждане на рози, където по взаимна уговорка корабите ги изчакаха седем дена,
18. те устроиха тук пиршество заради спасението си, понеже царят щедро ги бе снабдил с всичко необходимо за всеки, докато стигне до дома си.
19. Понеже бяха слезли на сушата с мир и подобаващи хвалебни песни, решиха и тук да отпразнуват с веселие дните на престоя си.
20. Тези дни те осветиха, като ги вписаха върху възпоменателен стълб, а на мястото на пиршеството издигнаха храм за молитва. След това продължиха нататък по суша, по море или река, всеки към дома си – невредими, свободни, изпълнени с радост, под закрилата на царската заповед.
21. Сега те придобиха по-голяма сила и почит, отколкото преди, и станаха страшни за враговете си, без изобщо да бъдат притеснявани по някакъв начин за имуществото си.