13. Нека треперят сега от ужас езичниците пред Твоята непобедима мощ, Преславни, Който имаш сила да спасиш рода на Яков.
14. Със сълзи Те моли цялото това множество деца и техните родители:
15. нека видят всички езичници, че Ти си с нас, Господи, и не си отвърнал лицето Си от нас. Стори така, както бе казал, Господи, че и в земята на враговете им Ти няма да ги изоставиш!“
16. Едва Елеазар бе свършил молитвата и царят пристигна с освирепелите животни и цялата си страховита войска на хиподрума.
17. Щом юдеите го съзряха, нададоха силни викове към небето, които отекнаха в близките долини и предизвикаха невъобразим ужас навред сред войската.
18. Тогава великият в Своята слава Вседържител и истински Бог, като яви святото Си лице, отвори небесните врати, откъдето слязоха два сияйни и страшни на вид ангела, които видяха всички освен юдеите.
19. Те застанаха пред войската, изпълниха със смут и уплаха враговете и ги оковаха неподвижно с вериги.
20. Трепет на ужас обзе и тялото на царя и той забрави своя гняв и надменност.
21. Тогава слоновете се обърнаха срещу войските, които ги придружаваха, тъпчейки ги и им носеха гибел.
22. А гневът на царя се превърна в разкаяние и сълзи заради предишните му помисли.
23. Щом чу виковете и видя всички повалени в очакване на гибелта си, той заплака и отправи гневни заплахи към приятелите си:
24. „Недостойни сте да управлявате! В жестокостта си сте надминали и тираните; опитвате се да лишите от живот и власт дори и мене, вашия благодетел, и тайно замисляте нещо пагубно за царството.
25. Кой безразсъдно е събрал тук, далече от домовете им, тези, които тъй вярно браниха крепостите на страната ни?