34. Приятелите на царя един по един незабелязано се разотидоха, а насъбралите се отпратиха всеки по своята си работа.
35. Щом юдеите чуха за случилото се с царя, възхвалиха Господа, Царя на царете, че отново се яви, за да им се притече на помощ.
36. Но царят по навик отново устрои пиршество и прикани към веселие.
37. После извика Ермон и заплашително му рече: „Колко пъти, негоднико, трябва да ти заповядвам едно и също!
38. Приготви утре пак слоновете за изтребването на юдеите!“
39. Тогава седналите с него на трапезата сродници, удивени от обърканите му мисли, казаха следното:
40. „Докога, царю, като безумни ще ни подлагаш на изпитание? Вече трети път даваш заповед да ги изтребим, но дойде ли време да я изпълним, друго ти идва наум и отменяш заповедта си.