22. Нека загине множеството, което напразно се е родило, и нека се запазят Моето зърно и Моето насаждение, което отгледах с много труд.
23. А ти, когато изтекат други седем дена, но без да постиш през тях,
24. и когато излезеш сред цъфнало поле, където няма построена къща, и започнеш да се храниш само с полски цветя, без да вкусваш месо, нито да пиеш вино,
25. моли се на Всевишния непрестанно и Аз ще дойда и ще ти говоря.“
26. И както Той ми каза, отидох на полето, което се нарича Ардат, и седнах там в цветята, и вкусвах от полските треви, и храната от тях ме насищаше.
27. И ето след седем дена аз лежах на тревата и сърцето ми отново беше обзето от смут, както преди.
28. Устата ми се отвори, аз започнах да говоря пред Всевишния и рекох: