10. от устата му лъхаше огън, от устните му – пламенно дихание, а езикът му сипеше безброй искри. И всичко това се сля в едно: огнен полъх, пламенно дихание и безбройни искри.
11. Тогава той устремно нападна множеството, готово за сражение, и изгори всички, така че от това безбройно множество не остана нищо освен пепел и мирис на дим; видях това и страх ме обзе.
12. След това видях същия мъж да слиза от планината и да зове при себе си друго, мирно множество.
13. И мнозина пристъпваха към него, едни с весели, други с тъжни лица, едни бяха вързани, други пък носени.Обзет от силен страх, аз се събудих и отправих молитва към Всевишния:
14. „Ти отначало показа на Своя служител тези чудеса и ме намери за достоен да приемеш молитвата ми.
15. Покажи ми тогава и значението на този сън,
16. защото, както аз разбирам, тежко ще бъде на оставените до тези дни, а още по-тежко на онези, които не са оставени,