47. Това, което тя ти каза – че с труд го е отхранила, – това е било обитаването в Йерусалим.
48. А това, което ти каза – че синът ѝ, като влязъл в чертога си, паднал и умрял, – това е било падането на Йерусалим.
49. И ето ти видя подобието ѝ, как тя скърбеше за сина си, а ти се мъчеше да я утешиш: това трябваше да ти се открие.
50. А сега Всевишният, като вижда, че скърбиш от душа и от все сърце страдаш за него, ти показа светлината на славата му и неговата красота.
51. Тъкмо затова ти заповядах да живееш на полето, където няма къща.