16. защото, ако признаеш, че определеното от Бога е справедливо, и сина си ще получиш, когато му дойде времето, и ще бъдеш прославена между жените.
17. Така че, върни се в града при мъжа си.“
18. Ала тя ми отговори: „Няма да направя така, няма да се върна в града, тук ще умра.“
19. Аз продължих разговора с нея и рекох:
20. „Не прави това, а послушай моя съвет, защото колко са бедите на Сион! Утеши се заради скръбта на Йерусалим.
21. Защото ти виждаш, че нашето светилище е опустошено, нашият олтар е съборен, храмът ни е разрушен,
22. арфата ни е унизена, песните ни замлъкнаха, радостта ни изчезна, светлината на светилника ни угасна, ковчегът на Завета ни е разграбен, Светинята ни е осквернена и името, наречено на нас, едва не е поругано, децата ни претърпяха позор, свещениците ни са избити, левитите ни са отведени в плен, девиците ни са осквернени, жените ни претърпяха насилие, праведниците ни са отвлечени, децата ни загинаха, младежите ни са в робство, изпълнените със сила станаха слаби
23. и което е най-тежко, знамето на Сион загуби славата си, защото е предадено в ръцете на онези, които ни мразят.