1. След като се навечеряха, въведоха при нея Товия.
2. А той, като влизаше, си спомни думите на Рафаил, сложи сърцето и черния дроб на рибата върху горещата пепел от кадилницата и покади.
3. Щом демонът подуши миризмата, избяга в пределите на Горен Египет. Там ангелът го върза.
4. Когато в стаята останаха двамата, Товия стана от постелята и рече: „Стани, скъпа моя, да се помолим, за да бъде милостив Господ към нас.“
5. И той започна да се моли: „Възхваляван си Ти, Боже на предците ни, прославяно е Твоето свято и славно име за вечни времена! Нека Те славят небесата и всички Твои творения!