7. А Рафаил каза: „Зная, Товия, че очите на баща ти ще прогледнат!
8. Ти само ги намажи с жлъчката! Като му залюти, ще ги разтърка, белите петна ще паднат от очите му и той ще те види отново.“
9. Ана пък се затича към сина си, хвърли се на шията му и извика: „Видях те, сине, сега мога спокойно да умра.“ И двамата заплакаха.
10. Товит също се спусна към него, но се спъна при вратата. Синът му успя да го подхване
11. и като натри с жлъчката очите на баща си, рече: „Не се бой, татко!“