3. Аз, Товит, през всичките дни на живота си вървях по пътя на истината и правдата и сторих много добрини на своите братя и на своя народ, които бяха дошли заедно с мене в Ниневия, в страната на асирийците.
4. Още докато бях момче и живеех в страната си – земята на Израил, цялото племе на моя отец Нефталим се отдели от храма в Йерусалим, избран от всички племена на Израил за принасяне на жертви там. Този храм, осветен като жилище на Всевишния, беше съграден за всички поколения за вечни времена.
5. И както всички отделили се племена, така и родът на моя баща Нефталим принасяше жертва на Ваал – юница.
6. Аз пък често ходех сам на празниците в Йерусалим, както с вечна сила повелява законът на всички израилтяни; носех първите плодове, десятъците от произведеното и овча вълна от първото стригане
7. и давах това на свещениците – Аароновите синове, за жертвеника: десятъка от всички произведения давах на Левиевите синове, които служеха в Йерусалим; втория десятък продавах и всяка година ходех и го харчех в Йерусалимския храм;
8. а третия давах на когото беше необходимо, така както ми нареждаше Девора, майката на моя баща, понеже след неговата смърт останах сирак.
9. А когато станах мъж, взех за жена Ана, от рода на баща ни, и добих от нея Товия.
10. По време на пленничеството ми в Ниневия всички мои братя и мои сънародници ядяха от ястията на езичниците.
11. Аз обаче избягвах да ям от тях,