33. Тогава близките ѝ и всички, които я гледаха, се разплакаха.
34. Двамата старейшини се изправиха сред народа и положиха ръце върху главата ѝ.
35. Но тя, насълзена, гледаше към небето, защото сърцето ѝ се уповаваше на Господа.
36. И старейшините казаха: „Когато вървяхме из градината сами, тя влезе с две слугини, затвори градинските врати и отпрати слугините.
37. Тогава при нея дойде един младеж, който се криеше там, и легна с нея.
38. Тогава ние се намирахме на ъгъла на градината и като видяхме това беззаконие, втурнахме се към тях