17. Аз съм като лоза, която ражда благодат, а цветовете носят прекрасни и обилни плодове.
19. Пристъпете към мене вие, които ме желаете, за да се наситите от плодовете ми.
20. Защото да си мислиш за мене е по-сладко от мед, а да ме придобиеш е по-сладко от медена пита.
21. Които ме ядат, повече ще огладняват, и които ме пият, повече ще ожадняват.
22. Който се вслушва в мене, няма да стане за срам, и всеки, който се труди с мене, няма да стори грях.“
23. Всичко това се съдържа в книгата на завета на Всевишния Бог – закона, който Мойсей ни обяви като наследство за всички потомци на Яков.
25. Божият закон прелива от мъдрост, както Фисон и Тигър в дните на първия плод.
26. Той изпълва с разум, както Йордан и Ефрат в дните на жетва.
27. Той разпръсква учение, както светлината, както Гион през време на гроздобер.
28. Нито първият човек успя да достигне дълбините на мъдростта, нито последният ще я изследва докрай.
29. Защото мислите ѝ са по-пълни от море, а напътствията ѝ са по-дълбоки от най-дълбоката бездна.
30. И аз се почувствах като вада, по която тече вода от реката и се влива в градината.
31. Казах си: „Ще полея градината си и ще напоя лехите си.“ Но ето вадата за мене стана река, а реката – море.